Дюнкерк има различна идея за това как да хванете вечерята си. По време на карнавала шествието спира пред кметството, а кметът и гостите хвърлят в тълпата опакована херинга. Да се хване кипер е награда сама по себе си: местното туристическо бюро описва улова като почти по-важен от яденето му.[1]
По-широкият празник черпи от морското минало на пристанището. Преди дългите риболовни пътувания за улов на треска до Исландия, корабособствениците провеждали прощални партита за своите екипажи. Тези събирания се преплитат с празненствата преди Великия пост, а след това и с богослуженията. Хвърлянето на риба принадлежи към по-късна глава; не бива да се бърка с непроменен ритуал от най-ранните пътувания.[1]
А сега за чудесната местна особеност: същата туристическа сметка отчита, че в Розендал и Сен Пол сюр Мер се хвърля сушена риба, а в Берг – сирене. В Мало-ле-Бен се разпространяват виолетки. Разпространяват се и рози. Само се придвижете малко по този участък от брега и визитната картичка на карнавала се променя.[1]