Във Вълково и Килия изворът има местно име на риба: или дунайка. Това е видът известен на английски като Понтийски лешояд, или понтийска лешоядка. Одесският риболовен орган описва мигриращ член на семейство херинга, който прекарва по-голямата част от живота си в Черно и Азовско море, след което навлиза в реки, включително Дунав и Днестр, за да хвърля хайвера си.[1][5]
Това движение обяснява както местното име, така и очакването. Органът описва риболов на къси разстояния, като пиковият улов обикновено е през април и май, и отчита историческата търговия с риба от делтата на Дунав към Одеса и Галац. Речно устие, миграция и пазар са част от една и съща история за храната.[1]
Според доклада на Бесарабия ИНФОРМ от март 2026 г. първият улов е във Вълково, където местен туроператор описва търсенето на рибата. В него се споменава за солене, пържене, пушене и варене. Тези имена описват регионалния репертоар; те не са пълни инструкции за приготвяне.[2]
За някой, който се сблъсква с дунайка в чужбина, видът е полезното разграничение. Обикновен буркан с херинга не е една и съща риба, просто защото и двете принадлежат към семейство Херинга. Попитайте специалист за понтийския сандък и неговия произход, за да разберете повече. Форшмакът, приготвен от херинга, приготвена в търговската мрежа, е друго украинско ястие, което трябва да се опита, но то трябва да запази своята идентичност.[1][3][5]