Градинарите в Русия засяват моркови в зимни условия, като разчитат на стабилно охлаждане, за да защитят семената. Времето обаче се промени, донесе дневни температури над нулата и дъжд, който размрази градинските лехи. Източникът отбелязва, че краткосрочната топлина не означава непременно, че семената са покълнали преждевременно и ранните есенни разсадници могат да оцелеят първата слана, ако са покрити със сняг.[1]
Ако морковите вече са покълнали, те могат да се борят по-късно през сезона. Растенията, които преживяват зимата като разсад често растат в цъфтящи стъбла до лятото, което води до груби корени, а не ядливи моркови. Следователно, разчитането на това конкретно легло като единствен източник на реколтата е рисковано. Правилната зимна сеитба обикновено се извършва на замръзнала почва с подготвени почвени резерви и защитен филм, докато се върне стабилно замръзване.[1]
Градинарите наблюдават температурата на почвата и чакат кълнове, преди да решат дали да нарушат леглото. Ако не се появят издънки, парцелът обикновено се оставя необезпокояван. Източникът споменава, че загубите са по-вероятни в години с малко сняг или променливи условия, когато снегът се топи и замръзва многократно.[1]